ХРАНА, ХРАНА, ХРАНА....."Вълшебницата, която ти дава всичко - спокойствие, увереност, сила, контрол, топлина, подкрепа, любов..."

ХРАНА, ХРАНА, ХРАНА....."Вълшебницата, която ти дава всичко - спокойствие, увереност, сила, контрол, топлина, подкрепа, любов..."

ВИНА... СРАМ.. ОТЧУЖДЕНИЕ.. САМОТА.. СТРАХ.. СЪМНЕНИЕ.. НЕДОВЕРИЕ.. ОБИДИ.. СПОМЕНИ.. БЕЗСИЛИЕ.. и отново ВИНА.. 

        Когато си неразбрана и недооценена.. Когато искаш да си успешна, а успехът е така далечен.. Когато гониш онова съвършенство да бъдеш перфектен, да бъдеш винаги на ниво, а всичко това е тъй недостижимо.. Когато губиш.. Когато печелиш.. Понякога едновременно.. Понякога за секунда.. Понякога губиш с дни и накрая изгубиш всичко, което си бил някога.. Когато си радостна.. Когато си тъжна.. Когато си гневна и ядосана.. Когато си объркана.., когато ти е скучно.. Когато искаш да те няма.., да изчезнеш.. Когато искаш да умреш и едновременно  с това да почувстваш, че си жива.. И, когато откриваш едно решение за всичко това - храна.., храна..., храна.. Вълшебницата, която ти дава всичко - спокойствие, увереност, сила, контрол, топлина, подкрепа, любов.., но еуфорията е за кратко и след това вината, че си позволил контролът да ти се изплъзне.. Посягаш към гърлото и хоп.. храната вече я няма.. Лекота.. фееричност.., ПРАЗНОТА и въпреки това тялото ти не е наясно къде е, несъвършено и дефектно, а образът в огледалото, който така мразиш - отвратителен. Душата ми бавно потъна в прахта, а моите мисли, чувства и емоции в собствения си затвор, страдайки се въртят отново и отново в порочния кръг: ВИНА... СРАМ.. ОТЧУЖДЕНИЕ.. САМОТА.. СТРАХ.. СЪМНЕНИЕ.. НЕДОВЕРИЕ.. ОБИДИ.. СПОМЕНИ.. БЕЗСИЛИЕ.. и отново ВИНА.. , все така не намерили покой, все така не изживени и чакащи опрощението. Загубих емоциите си и мракът завладя съзнанието ми.. Душата ми ме изостави.., останах безчувствена и апатична.. А, тялото остана накрая.. почти предало се.., защото му писна да бъде УМОРЕНО, НЕСЪВЪРШЕНО, ИЗОСТАВЕНО, ДЕБЕЛО, ОБИДЕНО, ПРИМИРЕНО , ДЕФЕКТНО.. Поглеждам се отново в огледалото и виждам там образът, който така упорито отбягвам.. - СРАМ ме е от човека, който гледа от там.. СРАМ ме е от човека, в когото се превърнах.. СРАМ ме е,  защото съм бледо отражение на това, което бях.. и боли.. много боли.. ДЕФЕКТНА СЪМ.. И ако съм все така дефектна и несъвършена, кой ще ме погледне и кой ще ме обича..?!? Все така ще бъда необичана като никому ненужна вещ.. А изобщо имам ли нужда от любов...? Имам ли?!?

                из Преживяванията на едно смело момиче,  което имам привилегията да познавам и подкрепям по не лекия и дълъг път  към независимостта.

Път, не на борба със себе си, а на съюзяване със себе си!; Път, който минава- както ти знаеш -през: "Имам нужда от....," "Моля те.....", "Позволи ми..."...., поведенческите модели, с които привличаме живите "Ти-"та в живота си!
 "Замести": страха, самотата, дефектността..., със най- важната съставка- ЛЮБОВ към СЕБЕ СИ!" 
   "Замести-" Когато....." с "Какво правя за себе си тук и сега, как се грижа за себе си..." !                                                                                                             
                                                                                                            Даниела  Червенакова