ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ПОВРЪЩАНЕ СЛЕД ХРАНЕНЕ ЗА ЗАГУБА НА ТЕГЛО

АНОРЕКСИЯ НЕВРОЗА

В професионалните среди анорексия невроза се определя като натрапливост по отношение на дебелината на тялото. Тази натрапливост кара пациента да предприема строги мерки, с цел да намали колкото се може повече теглото си чрез продължително гладуване или строги техники на диета от типа на разделно хранене, прочистване с вода и прочие, които от своя страна провокират пълно физическо изтощение и довеждат до сериозно разстройство на еднокринологичесkото и физиологично ниво, които понякога са необратими. Някои автори, предпочитат да разглеждат АН от психосоматична гледна точка. Повечето обаче отреждат място на това  разстройство в сферата на психопатологията.

Епидемолигия:  Различната литература посочва различни статистики. Препоръчително е те да се приемат като относителни, често се наблюдава болната да крие и маскира болестта си, представяйки я за проблем с хранително- чревния тракт или като ендокринен проблем.

Тъй като за болестта се заговори масово в последните шест, седем години и поради липсата на единна информационна система (плюс трудността при диагностициране), не може да определим каква е статистиката на това заболяване за България, но с основание може да твърдим, че то е бързо прогресиращо за жалост сред нашето общество.

Практиката показва, че броят на страдащите се увеличава с всяка изминала година, а възрастовата граница на засегнатите спада.

Най-засегнат е периодът на сексуалното съзряване  и често отключващият заболяването момент е с аспект на силен емоционален стрес.

Макар, че разстройството се смята за типично женско, в последните няколко години се наблюдава и увеличение на засегнатите мъжки индивиди.

Установява се един социо-културен модел, наложен от последните години и в общество, който влияе изключително силно, особено върху момичетата в пред и пубертетна възраст. 

Протичането на болестта в най-лошите случаи е без подобрения и води до смърт. Други показват тенденция непрестанно да прекъсват опитите за лечение и с времето се превръщат в таканаречените хронични анорексии, някои от които могат да продължат и цял живот.

Съществуват многобройни и изключително разнообразни техники и форми на терапия, които дават горе-долу добър резултат.

Приемайки изходна позиция, че АН е заболяване с психопатологичен характер, са необходими внимание и грижа на полиморфен екип от специалисти, в който водещо място следва да имат специално подготвени за това психотерапевти.

   Липсващата осъзнатост и страх от порастване, следва да се трансформират в любов и вяра към себе си ,отрязвайки психологическата пъпна връв, като се превърне за себе си в най- добър и обгрижващ родител.