ТЕАТРОТЕРАПИЯТА И ОЗДРАВИТЕЛНАТА И РОЛЯ ПРИ РАЗСТРОЙСТВА НА ХРАНЕНЕТО

ТЕОТРОТЕРАПИЯТА И ОЗДРАВИТЕЛНАТА И РОЛЯ ПРИ РАЗСТРОЙСТВАТА НА ХРАНЕНЕТО

 

 

 

 

„Никой не може да даде повече от това, което е и е безполезно и вредно да се преструва на онова, което не е. Нужно е да приемем себе си като начало, ако не, резултатът ще бъде фалшив”.

 

В  тялото на човека са заключени всички напрежения, несигурности, страхове, съмнения, на които той е бил подлаган през живота си. Така се формира  едно невротично тяло и  свободното изразяване чрез това тяло се превръща в едно рядко и уникално действие-силно, влиятелно и убедително.

 

Според Станиславски интимните изживявания са основен елемент, с който си служи актьорът, за да може да създаде своя персонаж. Спомените, преживяванията в реалността, желанията и импулсите, радостите и разочарованията-това са инструментите, към които се стреми един актьор. Аз-ът на интерпретатора е временна основа, върху която се изгражда Аз-а на героя. Това означава, че първо актьорът трябва да се уподоби с персонажа, трябва да се покаже, да влезе в „кожата” на героя. Въпросът, който трябва да си зададе, не е „как би го направил героят”?, а „какво бих направил в положението на този актьор”?

 

Думата не е само нещо, написано на лист, което трябва да бъде произнесено. Тя е оръжие. Оръжие, което може да бъде сменено, трансформирано, преживяно. Трудно е да се намери онази емоционална и енергична тежест, която би могла да направи така, че думите да доведат до емоционална тръпка. Работи се върху изражението, жестовете, мимиката, плътността на гласа-но не за да се представи героят, а за да се даде възможност на актьора да представи себе си в дрехите на героя. Театротерапията е ефективна в работата с хранителни разстройства.

 

„Ролята е асоциирана с определен статус. Той включва отношения, ценности и поведения, които вътре, в една определена система обществото възлага на личността, заемаща определена социална, професионална и чувствена позиция. Ето защо ролята е това, което човек трябва да изиграе, за да оправдае присъствието си точно в този статус.”

Няма нищо по хубаво от това да видиш как едно момиче се променя, излиза от обичайната си роля и разкрива потенциал, за който никога не е подозирало, че притежава. Това много помага за отваряне на затворената душа. Това е форма на опознаване на себе си, по един мек, нежен и забавен начин....

                                                                                                      Даниела Червенакова, психолог