МИСЛИ : ЗА ХРАНЕНЕ ИЛИ ЗА ГЛАД

                                  МИСЛИ : ЗА ХРАНЕНЕ ИЛИ ЗА ГЛАД

 

"Има мисли, които те връхлитат внезапно и те заставят да извършиш нещо"

 

 

В днешно време как изглеждаш е много по-важно от това кой си. Ниската самооценка и липсата на самочувствие се оказват корен на проблема с хранителните разстройства. 

Хранителните разстройства често се приемат като капризи, а анорексията е с най-голяма смъртност от всички психиатрични заболявания. Напрежението и безпокойството, ниската самооценка, себесъжалението, страховете и нестабилните емоции са отключващи фактори за хранителните разстройства. Често и перфекционизмът.

Телата ни се променят цял живот. Безсмислено е единственото мерило за успеха да е това как изглеждаш. Разумно е да си дадеш сметка кой си и да се приемеш какъвто си. Хранителните разстройства всъщност задават въпроси: „Кой съм аз?“, „Какво се случва с мен?“ Те са сигнал за невъзможността човек да се хареса какъвто е.

 

Разстройствата на храненето са много повече като брой, отколкото хората си мислят. Приликите водят до обобщение, но произходът може да е от всякакъв характер, заради което психотерапевтите се занимават с нещо като „археология на травмата“, като травмата е поредицата от причини довели до съответното състояние или поведение, неговото демонстриране и изчезване, понякога модифицирането му в друго – защото понякога свръхслабите отиват към качване на килограми или от преяждане се минава в повече алкохолни единици от обичайното или „травмата пътува из тялото, търсейки начин да й обърнете внимание“. Така, по някакъв начин всеки човек, който страда развива свое уникално и лично, хранително разстройство. За да е напълно сложно, някои поведения, които са рискови, не могат да бъдат квалифицирани в сравнително добре познатите думи като „анорексия“, „булимия“ или „болестно преяждане“, а са помежду описанията и така човек си мисли, че не е точно с хранително разстройство, а „понякога прекалява“. Проблемът е, че това дава възможност човек да се успокоява – и да не предприема действия, защото реално обаче стои в списъка на болестите като „разстройство на храненето, неуточнено“, т.е. такива, които не включват всички точки, но далеч не са естествено поведение. 

 

 

Храната действа на много нива, храненето е в пряка връзка с тялото ни. Вярата в себе си идва и от това как се чувстваш в собственото си тяло, а в днешно време рядко можеш да срещнеш хора, които не са в едната от двете крайности – или тренират като за олимпийски медали, или не се грижат за телата си изобщо.

 

 Какво са разстройствата на храненето:

Миналото, което не можем да сдъвчем, но предъвкваме с храната. Чувството за изоставяне от близки и приятели, семейните проблеми, нехаресването на самия себе си – нехаресването в смисъл „аз не съм успешен”. Можеш да си много добър в това, което правиш или си постигнал, но да имаш нужда да компенсираш. Защото, когато си успешен, ти даваш нещо от себе си. Тогава имаш нужда да намериш начин да си починеш – „мога да хапна, да пуша и да пия кафе“. Може да си много успешен, но да искаш да си дадеш пространство, да намериш пролука, „да скъсаш лентата” .

 Важно е хората да се научат да се самонаблюдават и да търсят връзката между емоциите си и желанието да компенсират с храна, за да могат да намерят своите отговори какво предизвиква този „емоционален глад“.

 

Психотерапията помага на човек, за да се срещне с този, който е отвътре, а не с този , който се опитва да бъде заради другите. Много често най-големият призрак в гардероба на спомените е страхът. Срещата с него води до осъзнаване на случилото се и нови решения. Всички сме застопорени в определени модели на поведение. А осъзнатите опитват да променят тези от тях, които не работят. Това може да се окаже задача и за цял живот.

 

       

 

                         "А сега ми обещай, че ще се бориш и никога няма да се предадеш..."