АНОРЕСКИЯТА И БУЛИМИЯТА-ДРОГАТА НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ





АНОРЕСКИЯТА И БУЛИМИЯТА-ДРОГАТА НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ

Резултат с изображение за АНОРЕКСИЯТА И БУЛИМИЯТА-ДРОГАТА НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ
 
Токсикозависимостта, анорексията и булимията са продуцирани от един релационен терен. Зависимостта е винаги зависимост-при липса или при излишък. Връзката между характера и типа терен обяснява динамиката, в която се раждат таканаречените хранителни разстройства.
От Платон до философите на новото време, всички са съгласни с твърдението,че детето е продукт на релационния терен, от който води началото си. Според онтогенетичната теория на Геза Рохайм културата, тоест всички етични и морални норми, които формират същността на релационния терен, е следствие от едно прекалено много удължено детство - късно прекъсване от зависимостта на майката и загубата на първоначалния обект на любовта са събития от голямо значение и голямо човешко усилие ще е необходимо, за да могат тези рани да бъдат заздравени. Връзката майка-дете има функция да компенсира страха от раздялата и да облекчи изначалната рана. Детето като член на семейството участва в изграждането на микроклимата и интеграцията между членовете. То също понася напреженията, които се пораждат в тази система. Тези напрежения в един момент се преживяват навън под формата на болест. Болестта е синоним на дисхармония, ниска самооценка, на неверие в ближния и в собствения Аз. 
 
Болният от анорексия или булимия става отражение на нездравия семеен климат. Чрез болестта засегнатият се опитва да преодолее всички страхове, конфликти, липси. Болестта става необходимост. Служи, за да може мама-закрилница да бъде мама-закрилница. Служи, за  една реална причина на тревогите на мама-боязливка. Служи да даде резонанс на гласа на един баща, който без тази дъщеря би могъл да каже малко неща. Служи, за да “заздрави” нарушената система, да се опита чрез болния човек да се спаси от разпад.
 
В болния започва да се ражда гневът. Един гняв, който не е бил изрзен, когато обстановката е била “отхвърляща” или пък “подтискаща” вследствие на тревогите от изоставяне; един гняв, който покрива все още силни усещания на тревога и страх, но който гняв болния не иска да го изживее, да го покаже. Затова отношенията му с родителите и с близките по принцип са пропити с агресивност, с гняв, който се превръща в садизъм или орален садизъм.
 
Търсенето на причините за заболяването е с една единствена цел-да се намери най-правилният начин за справяне. Няма реална полза от това да се откриват виновни и да се отправят обвинения. Правилният подход е всеки според своите възможности да приеме своята “роля” в процеса на оздравяването.
 
 
В.Бернаскони в списание “Sintesi” споделя: “ Аз казам, че малко или нищо е разбрано за динамиките, чрез които царува психогенното хранително разстройство: много етикети, много лечения, много лекарства, много “протоколи”, много диети и е забравено, че проблемът не е храненето, а “сърцето”, тоест затруднението да се изразяват емоции, чувства и следователно да се обича( ...ако не храната)”.
А Аз-а на болния от хранително разстройство започва една истинска война между “инстанциите”-от една страна психика, която отрича потребностите, от друга тялото, което страда и изисква задоволяване на същите тези потребности.
 
Присхотерапията поставя разума на психолога в конфронтация с разума на пациента. Единственият начин да се победят интелектуалните алтернативи на Аз-идеално е да се обърне психотерапевта към здравото място на Аз-а -тялото.
                  
                             
                                           Из “Анорексия и булимия- болести на съвремието”, Захарина Савова

Коментари

Популярни публикации