Да разбереш живота си! Да разбереш своето минало, за да освободиш своето настояще и да дадеш сила на своето бъдеще!
Процесът на промяна е труден!
Не е лесно да се преодолеят дълбоко вкоренени поведенчески модели.
Ние психолозите,психотерапевтите също преминаваме през този процес на израстване на нас самите.
Промяната много често изглежда по лесна отколкото е в действителност. Мечтаем да има някакъв начин да ви подготвим напълно за вашите възходи и падения в процеса на израстването ви.
Вярвам, че във всеки от нас има една част, която иска да бъде щастлива и реализирана. Да приемем, че тази здравословна част по някакъв начин е била заровена в години на пренебрегване, подчинение, малтретиране, критика и други унищожителни сили. Процесът на промяната включва повторно пробуждане на тази здравословна страна и дава надежда.
Съществуват няколко основни нужди или желания, които ще поведат повечето от нас по пътя на щастието, ако те бъдат задоволени:
Нуждите да сме обвързани и да се чувстваме близки с другите хора, нуждата от независимост, нуждата за автономност, нуждата да се чувстваме желани, способни, успели, привлекателни; нуждата да изразяваме какво желаем и чувстваме към другите, да отстояваме себе си, нуждата да преследваме интереси, хобита, дейности, които ни доставят удоволствие, нуждата да помагаме на другите, да изразяваме загриженост и любов.
Ние хората, може да се променяме по много съществен начин. Някои хора се отнасят много скептично към този процес. Те вярват, че нашата основна индивидуалност се определя в края на детството или дори по-рано от нашата генетична структура, че основна личностна промяна в зрелия живот е невъзможна или малко вероятна.
Аз твърдо охтвхрлям тази идея. В работата си виждам хората да се порменят всеки ден по много съществен начин!
Да разбира се, че промяната на основни поведенчески модели е изключително трудна. Наследеното от нас, заедно с нашите ранни житейски преживявания, както и такива с наши връстници, създават много мощни сили, които се противопоставят на промяната. Все пак нашите истории от детството създават силни пречки за промяна, но те не правят промяната невъзножна.
Повечето от нас живеем на автопилот, повтаряйки навици или начин на мислене, чувства, отношения и правейки това, което вече сме практикували през човешкия си живот. Тези поведенчески модели са удобни и известни и е малко вероятно да не бъдат променени, докато не положим конкретно обмислено и постоянно условие, за да ги променим; ако чакаме значимата промяна да се случи от самосебе си, тя със сигурност няма да се случи. Ние сме обречени да повторим грешките от нашето минало и наследството от нашите родители, баби и дядовци, докато правим преднамерени и продължителни усилия да ги променим.
Повечето от нас са предразположени да избягат болката. Това е както добро, така и лошо. Добрата новина е, че повечето от нас гравитират към преживяванията, които ни носят удоволствие и удовлетворение. Лошите новини са, че ние избягваме да се изправим лице в лице със ситуации и чувства, които ни пречиняват болка, дори когато изправянето лице в лице с тях би могло да доведе до израстване. Това желание да избягаме болката е една от най-трудните барикади срещу промяната. С цел да променим съществено страховете, ние трябва да сме склонни да се изправим с лице срещу болезнените спомени, които събуждат у нас емоции като: тъга, гняв, безпокойство, вина, срам и притеснение. Важно е да сме склонни да се изправяме лице в лице срещу тези болезнени спомени и застрашителни ситуации. Не го ли сторим, сме обречени да повтаряме поведенческите модели, които ни нараняват.
Повечето от нас странят от болезнените чувства, много клиенти се отказват от терапия, за да не се изправят лице в лице срещу тези чувства.
Важно е да поемем отгоровността да се изправим срещу болката с цел да се променим.
Промяната не е просто липса на страхове. Всеки от нас трябва да открие какъв желае да бъде и какво желае от живота. Ние чувстваме, че е жизнено важно да следваме тази посока, преди да отидем твърде далеч в процеса на промяна.
Много от нас изживяват живота си само с неясното чувство къде отиват. Това обяснява защо много от нас достигат средна или пенсионна възраст, чувствайки се разочаровани.
Вярвам, че всеки човек има вродени наклонности от лични предпочитания. Вероятно най-жизненоважните задачи, които бихме могли да предприемем в нашия живот , са да открием кои са тези вродени желания. Нашите най-добри индикатори за разпознаване на естествените наклонности са емоциите ни и усещанията на телата ни. Когато сме ангажирани с дейности или връзки, които удовлетворяват нашите естествени наклонности , ние се чувстваме добре. Нашето тяло е доволно и изпитваме радост и удоволствие.
За нещастие много от нас са възпитани в детството да игнорират своите естествени наклонности и да правят това, което се очаква от нас. И така сме принудени да бъдем твърди, въпреки, че в действителност сме чувствителни, ние сме принудени да бъдем традиционни, въпреки, че по природа сме нетрадиционни.....
Важно е да открием баланс между нуждата на обществото и нашата лична удовлетвореност. Ние сме подтиквани прекалено силно в посока, която ни кара да правим това, което другите очакват от нас.
Важно е да открием кои сме. Важно е да открием кое ни прави щастливи, без да разчитаме на това, кое прави хората около нас щастливи.
Ще ви насоча към въпросите, които ще задаваме на себе си по време на тренингите за страховете посветени на промяната.
Първата област на промяната включва връзките:
Каква е вашата представа за връзките, които желаете в живота си? Разгледайте интимните връзки? Какъв вид интимни връзки желаете? Какви са целите ви, когато търсите партньор? Колко е важна за вас емоционалната близост в сравнение със сексуалната възбуда?
Много малко от нас намираме партньор, който ни осигурява всичко, от което се нуждаем, така че обикновено се налага да избираме. Какво е най-важно за вас в избора на партньор? Кои са най-маловажните качества, които биха били приятни и без, които бихме минали, ако се наложи.
Какъв вид социални връзки желаете? Какви приятели? В каква степен желаете да се изявявате на социалната ”сцена”? До каква степен желаете да се сближите с хората на работното си място?
Това са решения, които вие трябва да вземете , като оставите вашите естествени наклонности да ви ръководят.
Втората съществена област на промяната е личната свобода? Личната свобода е свободата да търсите здравословни връзки и да избягвате или да напускате нездравословни такива. Вие сте свободни да останете в една връзка, защото желаете да останете, не защото се нуждаете от това!
Кое е оптималното ниво на независимост за вас?
Относително какъв трябва да е балансът между връзката и личната свобода, което ще ви направи най-щастливи?
Третият важен елемент на промяната е самоуважението. Подобно на личната свобода самоуважението осигурява контекста на свободата. Страховете от дефектност и провал са пречка да постигнете самоуважение. Вашето чувство за срам е като голям черен облак и не ви дава възможност да се движите...
Четвъртата област на промяната е отстояване на собствените права и самоизразяването. Това включва вашите собствени нужди да бъдат споделени и да изразявате вашите чувства.
Петата идея за израстването е грижата за другите. Добре е да имате принос. Един от най- приятните аспекти на живота е да се научим да даваме на другите, да изпитваме съчувствие към тях. Грандиозността може да ви предпази от показване на загриженост към хората около вас.
Целите на живота вероятно са универсални: любов, самоизразяване, удоволствие, свобода, духовност, връзка с другите. Тези цели обаче често влизат в противоречие....
Важно е да изберете кои са приоритетни за вас и да изберете баланса, който ви кара да се чувствате добре!
Срокът, през който ще говорим за своята промяна е в рамките на 13 срещи!
Промяната е процес!
Покажете състрадание към себе си докато непрекъснато се подтиквате към промяна!
Даниела Червенакова, психолог
Коментари
Публикуване на коментар