КАК СТИЛЪТ НИ НА ПРИВЪРЗВАНЕ ВЛИЯЕ НА НАШИТЕ ВРЪЗКИ?

КАК СТИЛЪТ НИ НА ПРИВЪРЗВАНЕ ВЛИЯЕ НА НАШИТЕ ВРЪЗКИ?

 

Стилът на привързване  е нещо, за което лесно можем да мислим, когато става дума за запознанства и взаимоотношения, но ни засяга много и често се променя под повърхността, засягайки ежедневието ни и взаимодействието ни с другите. 

If you've ever found yourself not understanding your own behavior in your romantic relationships, your style of attachment could definitely give you some insight. Ако пoнякога  се е оказвало, че не разбирате собственото си поведение във вашите романтични взаимоотношения, вашият стил на привързаност може определено да ви даде някаква представа.......

“Защо отвърляте хора, когато наистина копнеете за връзка и интимност с някого?, Защо се държите толкова прилепнало, когато знаете, че това е погрешно и че трябва да дадете на партньора си повече “място” да диша?, Защо чувствате необходимостта да се отдръпвате от партньор, когато се чувствате емоционално твърде близко до него?”

The relationships you had with your parents often affect how you connect to your romantic partners in adulthood. Взаимоотношенията, които имаме с родителите си, често влияят върху това как се свързваме с нашите романтични партньори в зряла възраст. Most of us are aware of that to some extent, but how exactly and why do they affect us now? Повечето от нас осъзнават това до известна степен, но как точно и защо те ни засягат сега в настоящия ни живот- този формиран в детството родителски стил.

 В тази статия ще ви покажа какви са четирите стила на привързаност и ще ви обясня как те могат да повлияят на вашите романтични взаимоотношения. Don't be too alarmed if you see after reading this that you fall into one of the more negative styles. Не се притеснявайте, ако видите, след като прочетете това, че попадате в един от по-негативните стилове. След като разберете какъв е стилът ви на привързване, можете да го промените в  здрав стил на привързване.

It's okay if you see that your style isn't the greatest, after all, you didn't get to choose who your parents were, so the way you developed was somewhat out of your control.  Като възрастен и по-съзнателен възрастен, можете да напуснете миналото и да обучите мозъка/мислите  си да реагира по по-здравословни начини, за да задейства взаимоотношенията ви така както желаете.

“ Нашият стил на привързаност засяга всичко: от подбора на партньора ни до колко добре напредват нашите взаимоотношения;за съжаление, също така и как те приключват. Ето защо разпознаването на нашия модел/стил  на привързаност  може да ни помогне да разберем силните и уязвими места в една връзка. В ранното детство се създава модел на привързване и продължава да функционира като работещ модел за взаимоотношения в зряла възраст.” Д-р Лиза Файърстоун 

Below are the Four Styles of Attachment according to Attachment Theory as founded by Dr. John Bowlby and his studies in developmental psychology. По-долу са четирите стила на привързване по теория на привързаността, основани от д-р Джон Болби и неговите изследвания в психологията на развитието. Bowlby coined the term in the late 60s and it was further explored and developed by Mary Ainsworth. Bowlby създава термина в края на 60-те години и беше допълнително проучен и разработен от Mary Ainsworth.

Dr. Bowlby was a British child psychologist and psychoanalyst. Д-р Болби е британски детски психолог и психоаналитик. He believed that the earliest bonds children formed with their parents or caregivers have a tremendous impact on a person throughout their life and that attachment served as a way for a child to feel close to it's mother and gave it the best chances for survival. Той вярва, че най-ранните си моменти децата, обвързани с родителите си или с полагащите за тях грижи, оказват огромно въздействие върху човек през целия си живот, и че привързаността служи като начин детето да се чувства близо до майка си и да му даде най-добрите шансове за оцеляване. He was the first to discover the theory of attachment and his foundings were quite astounding to people in the late 60s and have become a foundation for a lot of theories and findings in modern day psychology. Той беше първият, който открива теорията за привързаността, а основанията му бяха доста изумителни за хората в края на 60-те и станаха основа за много теории и находки в съвременната психология. He specifically believed attachment to be Той по-специално вярва, че привързаността е трайна психологическа връзка между човешките същества.

Mary Ainsworth later expanded on his work and in particular, she identified the existence of what she calls Мери Айнсуърт по-късно разширява работата си и по-специално, тя идентифицира съществуването на това, което нарича поведение на привързаност - примери за поведение, които се демонстрират от несигурни деца с надеждата да се установят или възстановят връзката с отсъстващия полагащ грижи.

 is a concept in developmental psychology that concerns the importance of “attachment” in regards to personal development. Теория на привързаността/ прикачването: е концепция в психологията на развитието, която се отнася до важността на "привързаността" по отношение на личното развитие. Specifically, it makes the claim that the ability for an individual to form an emotional and physical “attachment” to another person gives a sense of stability and security necessary to take risks, branch out, and grow and develop as a personality. По-конкретно, тя твърди, че способността на индивида да формира емоционална и физическа "привързаност" към друг човек дава чувство за стабилност и сигурност, необходими за поемане на рискове, развитие като личност.

Becoming attached to a romantic partner is a good thing, but we have to do it in a healthy way

   Антуан дьо Сент- Екзюпери бе написал –" Ние всички сме родом от детството."

Отношенията  с околните, с близките, с любимите  ни, зависят  от това, какви  са били нашите отношения със значимите възрастни в детството ни .

Привързаността  зависи от нашите способности да изпитваме  доверие към   самите себе си и към другите. Тази  способност  се развива от момента на нашето  раждане. Малкото дете се привързва към значимият възрастен, който се грижи за него (по-често от всички други, като това не е задължително да е майката). И от този възрастен детето очаква защита и поддръжка, когато изпитва тревога. В същото време обаче, привързаността към възрастният  възниква във всеки случай, дори ако този възрастен е лишен от  чувствителност или загриженост.

Детето няма възможност да избира отношенията си, поради което му се налага  да се приспособява. Емоционалните  навици и реакции които усвоява ще повлияят на неговото бъдеще. От това преди всичко зависи,в какво ще се превърнат неговите отношения   вече като възрастен. А, колкото по-тесни и близки са отношенията , толкова по- ярко в тях се проявяват чертите на нашата детската привързаност.

 

Присъединяването към романтичен партньор е хубаво нещо, но трябва да го направим здравословно. Read the four styles listed below and consider which Style you think you might fall under. Прочетете четирите стила, изброени по-долу, и помислете  към кой стил смятате, че може да попаднете.

1. БЕЗОПАСНА ПРИВЪРЗАНОСТ

,,Емоциите не ме заливат и аз не се чувствам потопен в тях. Общувам  лесно с другите, в същото време лесно мога да се усамотя, без да губя спокойствието си, изпитвайки удоволствие от това си действие. В отношенията си с партньора се отнасям с внимание към неговите нужди, без да ги възприемам като заплаха или отговорност.“

Този стил на  привързаност се изгражда у деца, които са  уверени в това, че значимият възрастен винаги ще се окаже наблизо, когато има нужда и ще  помогне. Тази увереност позволява на детето да се чувства в безопасност и с интерес да изучава света около себе си. Такова дете се наслаждава на близостта без да изпитва зависимост.

2. ПРЕМАХВАЩА ИЛИ ИЗБЯГВАЩА НЕ БЕЗОПАСНА  ПРИВЪРЗАНОСТ

,,Аз избягвам близките отношения, проявявам  недоверчивост, трудно изразявам  чувствата си, когато се обръщам към другите за помощ или съвет. Партньора си  обикновено  възприемам  като  незаинтересован или отдалечен. Аз не желая да бъда отхвърлен и за това се преструвам, че не се нуждая от обич“.

Такъв стил на привързаност се проявява, когато желанията на детето не намират отговор, а потребностите му  не се  удовлетворяват.  Детето си прави извода,  че  желанията му са  безразлични за възрастните  и поради това се старае да се  приспособи към ситуацията, потискайки  своята нужда от любов и грижа. То може да изглежда безразлично и незаинтересовано, но зад това се крие страхът от отхвърляне и  болката.

3. ЗАТРУДНЕНАТА ИЛИ ТРЕВОЖНА НЕ БЕЗОПАСНА ПРИВЪРЗАНОСТ

,,Аз често изпитвам тревога, гризе ме ревност, заливат ме емоции, с които не мога да се  справя. Страхувам се да не стана зависим или да изглеждам, като натрапник. Тогава се  старая  да се усамотя, но ми   става тревожно и самотно, и всичко се  повтаря“.

Този стил привързаност е следствие на непредсказуемото поведение на възрастният : той е ту груб, ту нежен, ту безразличен, може неочаквано да замине, да изостави детето, и детето не разбира, от какво зависи това и какво да очаква. Такива деца  се страхуват от чуждите хора дори и в присъствието на  родителите си,  чувстват се  огорчени, когато  родителите им си отиват, но и  не се радват, когато те се връщат, дори понякога им се сърдят ,защото не се чувстват в безопасност.

4. ПРЕДПАЗЛИВА ПРИВЪРЗАНОСТ

,, Аз съм сам защото съм недоверчив. Близките отношения ме плашат, но аз  така се страхувам  да остана сам. Нужна ми е морална подкрепа. Аз  болезнено приемам ,,отхвърлянето“и ми е  невъзможно да се заявя пред другите“.

Такъв стил привързаност се появява при деца, които са  свикнали да потискат чувствата си, след като не срещат  у значимият възрастен помощ и одобрение, очаквайки от  негова  страна  само насмешки и заплахи.

Standard model of attachment theory and the Four Styles of Attachment 

Knowledge is power. Знанието е сила. It's so true. Толкова е вярно. The more aware you become of yourself — your habits, your tendencies, the more well-rounded of an adult you can become, and becoming a well-rounded adult will enable you to have healthy and happy relationships with others. Колкото по-осведомени  ставаме за себе си - за своите навици, за своя живот, толкова по-сигурно може да се превърнем в зрели възрастни , които да изграждат здрви и щастливи отношения с другите.

Our quality of life is often determined by the quality of the relationships we have. Нашето качество на живот често се определя от качеството на взаимоотношенията, които имаме. Man is not meant to wander the planet alone and disconnected with himself and others. Човекът не е предназначен да се разхожда сам на планетата и да не се свързва със себе си и другите. We need connection and we need each other to navigate and enjoy this messy-beautiful thing we call life with all it's peaks and valleys. Нуждаем се от връзка и се нуждаем един от друг, за да се движим и да се наслаждаваме на това разхвърляно красиво нещо, което наричаме живот с всичките му върхове и долини. Нуждаем се от любов и се нуждаем един от друг, но не можем да се обичаме един друг по правилния начин, когато имаме недовършена работа с нашето минало. Knowing your attachment style and working to mold it into a “secure attachment” style is our best bet and having healthy and long lasting relationships. Знаейки вашия стил на привързване и работейки, за да го превърнете в стил "сигурна привързаност", е най-добрият ви залог за здрави и дълготрайни отношения.    

Даниела Червенакова, психолог