"НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ САМ"-Комплексът на зависимостта!!!

"НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ САМ"-

Комплексът на зависимостта!

 

 

 

         Ако страдате от комплекс за зависимост, то самият живот ви се струва непоносим. Чувствате, че не може да се справяте с него.  Смятате, че сте неспособни да се грижите за себе си и за това трябва да се обръщате към другите за помощ. Единствено с тяхна помощ можете да оцелеете....

 

В основата на чувството на зависимост е усещането за постоянна борба при изпълнение на обикновените задължения на зрял човек. Вие просто нямате това, което е необходимо. Това е, чувство, че нещо липсва, чувство на неадекватност. 
 Един образ, който улавя същността на зависимостта е този на едно малко дете, което изведнъж разбира, че животът е прекалено труден за него и започва да плаче за майка си. Комплексът на зависимост е, че сте малко дете в стая на възрастни. Без някой възрастен, който да се грижи за вас вие се чувствате изгубени......

 "Това е прекалено трудно за мен", "Не мога да се справя с това",  "Ще се праваля", "Няма да мога да се справя със задълженията си"....

 Други ваши мисли, които се отразяват на страха ви са,  че ще бъдете изоставени, че ще загубите хората, от които най-много зависите:

" Какво ще правя без този човек", "Как ще се справям сам"!!!
 

         Когато трябва да вземете някакво решение вие се допитване до мнението на другите. В действителност, вие търсите съвет от човек на човек. Сто пъти променяте мнението си. Целият този процес, само ви обърква и изтощава. Ако все пак вземете някакво решение, то все пак вие продължавате да питате другите, за да се уверите, че то е правилно.....
 

       Зависимите хора не харесват промените. Обичат всичко да си стои същото. Това, което ви кара да се страхувате от промяната е, че не вярвате на собствената си преценка. Често на зависимите хора им липсва компетентност в ситуации, точно защото са избягали задълженията на възрастния. Около тях е имало хора, които са вършели техните задължения вместо тях. Това избягване е довело до дефицит на умения и способност за вземане на решения. 

Когато постоянно карате другите да правят неща вместо вас, то вие се предавате на вашия комплекс. Това,че останалите вършат вашите задължения, подкрепя убеждението ви, че сте неспособни да ги свършите сами и прави трудно изграждането на чувството на увереност.
 

Обаче почти винаги е вярно, че ако живеехте сами, то вие накрая бихте научили какво е нужно, за да сте компетентни във всекидневния ситуации.!!!

ВАШАТА ЗАВИСИМОСТ Е ЕДНА ОГРОМНА НЕДОКАЗАНА ХИПОТЕЗА! ВИЕ НЕ СТЕ СЪЗНАВАЛИ, ЧЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МОЖЕТЕ ДА ФУНКЦИОНИРАТЕ САМОСТОЯТЕЛНО.

        Друг начин, чрез който подсилване комплекса си, е бягството. Вие избягвате задачите, за които смятате, че са прекалено трудно за вас. Има определени видове задачи, които зависимите хора обикновено избягват: шофиране, занимаваме с финансови въпроси, вземане на решения, поемане на отговорност....

Вие избягвате да се разделяте с родител или интимен партньор. Вие планирате нещата така, че винаги да има някой до вас. Трудното доверяване на личните преценки е основен признак на зависимостта. 

Кой е произходът на комплекса на зависимост?

 
        Произходът на комплекса на зависимост може да търсим или в родители, които са ви защитавали прекалено или в такива, които са били по-нехайни. 

Защитаващите родители държат децата си зависими. Те подсилват зависимите начини на поведение и обезсърчават независимите такива, задушават децата си и не им дават свободата и подкрепата да се научат да бъдат самодостатъчни. 
 

        Нехайните родители, от друга страна, не успяват да се грижат за децата си. От много ранна възраст децата се справят сами в живота и се налага да живеят по начин, който не е за годините им. Тези деца може да показват, че са самостоятелни, но в действителност имат силна нужда да бъдат зависими. 
 

Ние се раждаме в пълна зависимост от родителите си. Когато те задоволяват физическите ни нужди- като ни хранят, обличат и топлят, те изграждат сигурна основа, от където ние може да се впуснем  в опознаване на света. Това е ясен, свързан  с развитието процес, който би могъл да се изрази в две стъпки: изграждане на сигурна основа и отдалечаване от тази основа, за да станем независими. Ако една от тези стъпки липсва, то човек може да развие комплекс на зависимост. 

Освен осигуряването на сигурна основа, нашите родители трябва постепенно да ни позволяват да се отдалечим от тях към независимостта. Те просто трябва да ни осигурят достатъчно помощ. Това е деликатен баланс: не може да има прекалено много или прекалено малко. В идеалния случай нашите родители ни дават свободата да изучаваме света, съобщават ни, че те са там, ако имаме нужда от тях, осигуряват ни помощ, когато наистина се нуждаем от нея и внасят доверие в способността ни да успеем самостоятелно. Те ни дават сигурност и защита, за да се чувстваме сигурни, за да почувстваме свободата и подкрепата и да тръгнем по своя собствен път. 

Комплексът за зависимост се формира рано. Най-често срещаният комплекс за зависимост са родители, които прекалено много защитават децата си.  Прекомерната защита обикновено включва две измерения. Първото е досадността. Родителят се втурва и прави неща за детето си, преди на детето да му е дадена възможност да опита само. Най-вероятно родителят има добри намерения, той или тя може да желаят да превърнат живота на детето в по-лесен или да спестят болката на детето, когато прави грешки. 

Но когато родителите правят всичко, детето никога няма да има шанса да се научи да действа компетентно. Когато опитваме и се проваляме и  опитваме отново, ние се научаваме да се справяме с аспектите на живота. Това е нещо, което трябва да научим и без личен опит, се научава малко.Всичко, което научаваме е, че имаме нужда нашите родители да са там. 
 

Недостатъчната защита е другият причинител на комплекса. Това е произходът при хора, които винаги се стремят да противодействат на зависимостта. Тъй като такива родители са прекалено слаби и неефективни, заобиколени от своите собствени проблеми или просто отсъстващи и нехайни, те не успяват да осигурят адекватно напътствие и защита на техните деца. 
 

Тук искам да напиша и няколко думи относно връзката на такива хора с нас-хората, които провеждат терапията. В началото на терапията, клиентите страдащи от зависимост, ни карат да вземем решения вместо тях. Изключителна важно  е да не правим това, защото по този начин няма да успеем да им помогнем. Това би увеличило зависимостта им от нас, а целта на терапията е да ги научим да са независими от другите хора. Това само по-себе си предполага: професионализма на терапевта и съвестта на личността му.
 

      ПЪТЯТ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КОМПЛЕКСА НА ЗАВИСИМОСТ Е ДВИЖЕНИЕ ОТ ДЕТСТВОТО КЪМ ЗРЕЛОСТТА!
ТОВА Е ЗАМЯНА НА СТРАХА И ИЗБЯГВАНЕТО С  ЧУВСТВО НА ЗРЯЛОСТ-ЧУВСТВО, ЧЕ  МОЖЕТЕ ДА СЪЩЕСТВУВАТЕ САМОСТОЯТЕЛНО В ЖИВОТА!

ОТКАЖЕТЕ СЕ ОТ ИЗТОЩИТЕЛНАТА БОРБА ДА КАРАТЕ ДРУГИТЕ ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ВАС!

НАУЧЕТЕ СЕ САМИ ДА СЕ ГРИЖИТЕ ЗА СЕБЕ СИ!

НАУЧЕТЕ СЕ ДА ВЯРВАТЕ В СВОИТЕ СОБСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ И ДА СЕ СПРАВЯТЕ, КАТО СТАВАТЕ ГОСПОДАРИ НА ПРОБЛЕМИТЕ В ЖИВОТА СИ!

Ако проявявате интерес към това, как зависимостта влияе на интимните връзки, как да се справяме с комплекса на зависимост, може да се свържете с мен и да се включите в тренингите посветени на работа със страховете :

"Единадесетте страха скрити в нас- да се предадеш, избягаш или контраатакуваш" , които ще стартират през месец септември.

 ДОБРЕ СТЕ ДОШЛИ! 

                               Даниела Червенакова