„МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ ИЗОСТАВЯЙ“-страхът от изоставяне

 

„МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ ИЗОСТАВЯЙ“  I

– СТРАХЪТ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ.

/”Защо да търся, ако няма да намеря нищо сам?”.../

 

Изоставянето обикновено е предвербален комплекс: той започва в ранните години от живота – преди детето да проговори. В повечето случаи изоставянето започва рано, преди детето да е намерило думи да опише какво се случва. Поради тази причина дори и в зрелия живот хората имащи страх от изоставяне може да нямат никакви мисли свързани с преживяването на изоставяне:

 „Аз съм сам“, „Никой не ми се отдава“.

Тъй като страхът започва прекалено рано, той има огромна емоционална сила. Човек със силен комплекс за изоставяне реагира дори на кратките раздели с чувствата на малко дете, което е било изоставено.

Страхът от изоставяне се засилва особено в интимните връзки. Той може да не се забележи в групи или при обикновени взаимоотношения. Разделите с хора, които обичате са най-болезнените ускорители на този процес. Както и да е, не е необходимо разделите да са реални, за да засилват страха, нито да се проявяват на физическо ниво.

 Най-силните ускорители на комплекса са: реалните загуби от разделите – развод, когато някой се мести или заминава, смърт – но често това са много по- финни събития.

Какъв е цикълът на изоставянето?

Щом като схемата се е задействала, стига раздялата да е продължавала достатъчно дълго, преживяването се придвижва през цикъла на негативни емоции: страх, тъга и гняв. Това е цикъла на изоставянето.

Ако страдате от този комплекс то вие неминуемо ще го разпознаете. Първо: вие изпитвате чувство на паника, като че ли сте малко дете, което е изоставено само вероятно в супермаркет и не можете да намерите майка си. Вие сте обезумели:  „ Къде е тя?, Аз съм сам, изгубен съм“.

 Вашето безпокойство може да прерастне в паника и може да продължи с часове дори и с дни. Но ако безпокойството продължи достатъчно дълго, то преминава. В края на краищата то отминава и се появява усещането, че човека си е отишъл.

След това вие изпитвате чувството на тъга от самотата, сякаш никога няма да се възстановите от загубата на този човек. Мъката може да прерасне в депресия. И най-накрая, особено- когато човекът се върне, вие изпитвате гняв към него, защото ви е напуснал и към себе си , защото се нуждаете толкова много от него.

Има два тима изоставяне и те произтичат от двата типа ранни детски обкръжения. 

Първия тип произтича от обкръжението, което е много сигурно и прекалено защитено. Този тип представя една комбинация от страх, от изоставяне с този основаващ се на ЗАВИСИМОСТ.

Вторият тип произхожда от обкръжение, което е  емоционално нестабилно. Никой не е бил неотменно до детето.

Много хора , които са податливи към зависимост имат и страх от изоставяне. Всъщност, трудно можем да си представим човек, който е зависим и не преживява страх от изоставяне. Зависимите хора вярват , че не могат да оцелеят сами. Те се нуждаят от силна фигура, която да ги води и насочва в дейностите всеки един ден. Ако вярвате, че животът ви зависи от други хора, тогава вероятността да изгубите тези хора е ужасяваща.

 Със сигурност този, който е зависим ще има и проблем със изоставянето, но все пак обратното не е вярно. Много хора имат силно развит страх от изоставяне, но нямат проблем със зависимостта. Те принадлежат към втория тип, чийто комплекс се предизвиква от нестабилните емоционални връзки на детето с хората, които са му най -съкровени- майката, сестрата, бащата и братята, както и близките приятели.

Ако страхът ви е предизвикан от нестабилност, това което се е случило е : Вие преживявате емоционална връзка и след това я изгубвате; вие не можете да преживеете да бъдете разделени от хората, които обичате, заради начина, по който се чувствате без тях. Когато изгубите връзката, вие се чувствате като захвърлени в небитието; Вие изпитвате нуждата другите хора да се чувстват спокойни. Това се различава от изоставянето, което се базира на зависимостта, в което вие се нуждаете от някой, който се грижи за вас, така както детето се нуждае от родител. В единия от случаите вие търсите някой , който да ви води, напътства и помага . А в другия случай, вие търсите грижи, любов и чувства на емоционална връзка. Има и още една разлика. Хората, които са зависими, често подържат връзката с определен брой хора като резервен вариант в случаи, че основната за тях фигура ги напусне. Те имат на разположение някой, който незабавно ще заеме мястото на тази фигура или намират някой нов човек и бързо създават друга зависима връзка. Не случайно и когато съставяме "дневния ред" на терапевтична сесия, заедно с клиента със зависимо поведение, поставяме акцент върху промяната на това защитно поведението.

 Зависимите хора не понасят самотата. Най-зависимите хора са доста талантливи в намирането на някой, който да се грижи за тях. Те могат да отидат от единия човек при другия за по-кратко от месец.  Това не е съвсем вярно за хора, които изпитват емоционално изоставяне. Те могат да бъдат сами за по-дълъг период от време. Те могат да се отдръпват от такива близки връзки, да избягат от болката и страха, с цел да не бъдат наранени отново. Те вече са се срещали лице в лице със страха от самотата и знаят, че могат да оцелеят.

 Произходът на зависимостта: по-долу са изброени различни поведенчески модели, дали оприличавате себе си някъде...

Първо: вие може да сте биологично предразположени да развиете безпокойство. Вие се затруднявате, когато оставате сами.

 Второ: един от родителите ви е починал или е напуснал дома, когато сте били малки.

 Трето: вашата майка е била хоспитализирана или отделена от вас за по-продължителен период от време, когато сте били дете.

Четвърто: вие сте били отгледани от бавачки или от институции от приемници на майката или сте били изпратени далеч в пансион в много ранна възраст.

 Пето: вашата майка е била неуравновесена. Тя се е депресирала, ядосвала, пиела или понякакъв друг начин ви е отблъсквала.

Шесто :  вашите родители са се развели, когато сте били малки или са се карали толкова много, че вие сте се притеснявали, че семейството може да се разпадне.

Седмо : Вие сте изгубили вниманието на родителя по важен за вас начин. Например: родило се е следващото дете- брат или сестра, или вашият родител се е омъжил/оженил повторно.

Осмо : вашето семейство е било изключително близко и вие сте били защитавани прекалено много. Като дете вие никога не сте се научили да се справяте с трудностите в живота.

Пътят за справянето с който и да е страх е дълъг и труден. Но поради тази причина, може да е и един от най- възнаграждаващите!!! Пътят може да ви доведе до това, което най- много сте желали...., не прекарвайте живота си хванати в капан!!!Възстановете отново това нещо, което ви принадлежи по право- всички радости, които са възможни в подкрепящите човешки взаимоотношения!

Животите на всички нас- хората, са различни. Всеки сам изпира за себе си своя път. "Моят път не е твоя!" И всеки сам избира как да живее и какъв живот да живее. Дали да поеме пътя на осъзнаването, приемането, промяната, излизайки от зоната си на комфорт, или да избере пътя на неосъзнатото, правейки все едно и също и очаквайки различен резултат....

Постоянно в кабинетите ни  идват хора, които обвиняват родителите си, че те са виновни за техните проблеми ... Но това е само страхът да поемеш отговорност на собственият си живот.

Никой не знае, кой е най-правилният начин, просто защото няма такъв. Просто защото, това което е било "там и тогава" не е това, което е "тук и сега". И колкото по- бързо осъзнаем, че животът се случва "сега", толкова по- бързо ще възприемаме света като хубаво място, а не като  страшно,..., самотно...

Нещо, което е важно да правим всички ние- хората, със всичките си социални роли, които играем е: да търсим, за да откриваме; да осъзнаваме, за да променяме!

 
Ако проявявате интерес към това, как страхът от изоставяне влияе на интимните връзки, как да се справяме със този страх, може да се свържете с мен и да се включите в тренингите посветени на работа със страховете :

"Единадесетте страха скрити в нас- да се предадеш, избягаш или контраатакуваш" , които ще стартират през месец септември.

 ДОБРЕ СТЕ ДОШЛИ! 

                               Даниела Червенакова