ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО В СЕМЕЙСТВОТО

ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО В СЕМЕЙСТВОТО

Хранително разстройство - какво се случва сега?!

 Когато разберете, че някой, когото обичате, може да страда от анорексия нервоза или булимия нервоза,  искате да знаете повече за болестта. И понеже ви е грижа, вие също искате да разберете какво преживяват страдащите, така че да можете да бъдете толкова подкрепящи, колкото можете по време на тяхното възстановяване.

Може би вече знаете, че анорексията и булимията са сложни и объркващи заболявания.

След като  сте преминали първоначалния "шок" на откритието, може да  чувствате чувство на тревожност, виновност, гняв и чувство на неудовлетвореност, всички разбираеми реакции.

Да виждаш любим човек, страдащ от хранително разстройство, е много страшно и трудно. Знаем, че не е лесно.

 Какво става сега?

 Първо, разберете, че заболяването не се е развило през нощта и че възстановяването няма да се случи за една нощ.

 На второ място, знайте, че има основание да имате надежда - с всеотдайност към лечението, възстановяването е постижимо.

 Днес знаем много повече  !!!  

 Певицата Карън Карпентър умира от анорексия, във време, когато много лекари нямаха достатъчно познания и образование, необходими за диагностициране и лечение на жертвите на хранителни разстройства.

Днес знаем много повече за тези заболявания, какво ги причинява, как да разпознаем симптомите по-рано и какви стъпки се изискват за възстановяване.

 

Въпреки, че може да ви е трудно да разберете, вашият любим човек намира сигурност в хранителното си разстройство.

 За "жертвите си" заболяването е мощен и заблуден механизъм за справяне. Но с лечение, достатъчно време и много любов можете да очаквате с надежда един ден, когато вашият любим човек ще успее да преодолее това "коварно, задушаващо" заболяване.

Запомнете! Можете да играете критично важна роля в процеса на възстановяване на страдащите от хранителни разстройства. Вашите умения и подкрепа, основани на знанието, могат да бъдат огромен източник на сила и комфорт за вашите близки.

Семействата на страдащите могат да помогнат:

1 Научете за хранителните разстройства : За да започнете, можете да помогнете на близкия човек, като подбирате думите, които използвате и начина, по който изразявате емоциите си към страдащите.Четейки за анорексия и булимия, със сигурност  ще почувствате по-малко тревожност и страх.  Понякога  неизвестно ни плаши най-много.

2.  Научете за лечението на нарушенията на храненето : Научете за различните начини на лечение: медицински грижи, лекарства, терапия и консултиране и хранителни консултации.

Научете за нивата на грижа и различните програми, понякога се налага интензивна или стационарна грижа.

3.  Потърсете професионална помощ: Не се опитвайте да се справяте сами с този проблем. Разберете какво трябва да се направи и обсъдете варианти със специалисти по хранене и членове на семейството. Правете всичко възможно, за да стабилизирате здравословното състояние на близките си и да ги подготвите за подходящите опции за лечение на разстройствата в храненето.

4.  Помогнете на близкия човек да разпознае проблема: Хората, страдащи от хранително разстройство, не могат да започнат да променят вярванията си и поведението си, докато не признаят, че се борят. Бъдете подготвени за силни реакции на недоволство от страна на страдащите. Бъдете състрадателни, но твърди във вашата решителност.  Бъдете готови за съпротива.  Вероятно ще бъдете отблъснати многократно, като насърчавате любимия си човек да признае и поеме отговорност за хранителното си разстройство и свързаните с него трудности.

5 Имайте смислено съобщение : Реалността на хранителното разстройство е, че основните проблеми са за болка, емоционално страдание и самоконфликт, а не за храна. Помогнете на близкия човек да открие тези емоции или да започне да говори честно за своята болка -това е много важна стъпка към помощ и възстановяване.

 6. Взаимодействайте по начини, които не са насочени към хранителното разстройство: Изразете своята любов последователно, не само когато се справят добре с храненията си  или с качването на тегло.  Определете други начини за изразяване на вашето одобрение и обич, които нямат нищо общо с теглото или с храни, които се ядат или отхвърлят.

7.Разработване на мрежа за поддръжка: Намерете хора, с които можете да говорите открито за вашите чувства и преживявания, страховете и разочарованията, както и за вашия план за действие.

Свържете се с местните специалисти по психично здраве, за да научите дали има групи за подкрепа във вашия район за приятели и семейства на хора с хранителни разстройства. Участието в такава група може да бъде много полезно. Говоренето с хора, чиито членове на семейството са се възстановили от нарушения на храненето, може да ви донесе надежда и насърчение по време на трудни или обезкуражаващи времена.

8. Бъдете добър пример: бъдете добър пример  и когато обсъждате проблеми, свързани с храната или теглото. Това може да изисква промени в нагласите ви, хранителните навици и дейностите. Консултирането с диетолог и терапевт може да ви помогне да определите необходимите промени в собствените си нагласи и поведения относно храната и теглото.

 9. Не обвинявайте себе си: Поемете отговорност за слабостите и правете истински усилия за промяна и подобряване.  По-важното е да направите преглед на вашите таланти, ценности и ресурси и да започнете работа, като осигурите любов, подкрепа  към вашия близък да влезе в безопасна връзка с вас. Не позволявайте на вашата вина, несигурност или страх да ви спрее да се включите активно в живота на близкия човек.

10. Грижете се за себе си и бъдете търпеливи: Ако сте изчерпани емоционално или физически, няма да можете да осигурите емоционалната подкрепа, която вашият любим човек се нуждае по начина, по който бихте искали. Хората с хранителни разстройства често не знаят как да задоволят нуждите си и често не знаят как да се грижат добре за себе си. Ако се грижите добре за себе си, ще имате повече енергия в усилията си да помагате на тях и ще преподавате чрез примера, който вашият любим човек трябва да научи.

Отделете време, за да се грижите за собствените си социални и емоционални нужди.