ИЗБЯГВАЩО ОГРАНИЧАВАЩО ПРИЕМАНЕ НА ХРАНА (ARFID)
ИЗБЯГВАЩО ОГРАНИЧАВАЩО ПРИЕМАНЕ НА ХРАНА (ARFID)
(ARFID) бе въведена като нова диагностична категория в DMS- V. Диагнозата на ARFID описва хора, чиито симптоми не отговарят на критериите за традиционни диагнози на хранителните разстройства, но въпреки това изпитват клинично значими трудности с хранене и храна. Симптомите на (ARFID) обикновено се появяват в ранна детска възраст или в детска възраст, но те също могат да се проявят или да продължат до зряла възраст.
Лицата, които отговарят на критериите на ARFID, са развили някакъв проблем с храненето. В резултат на проблема с храненето човек не може да приема адекватни калории на хранене чрез диетата си. Има много видове проблеми с храненето, които биха могли да доведат до диагностициране с ARFID- затруднено усвояване на определени храни, избягване на определени цветове или текстури на храната, хранене само на много малки порции, безапетитие или страх да се яде след повръщане.
Тъй като човек с избягващо/ограничаващо приема храна поведение не е в състояние да получи достатъчно храна чрез диетата си, може да загуби тегло. Или по- малките деца с тази диагноза не могат да отслабнат, а по-скоро да не наддават на тегло или да се развиват според очакванията.
И най-вече, хората с ARFID, могат да имат проблеми в училище или работа, поради техните проблеми с храненето. Възможно е някои хора с ARFID да продължат да развиват друго хранително разстройство, като анорексия или булимия.
ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ ЗА AVOIDANT/RESTRICTIVE FOOD DISORDERS(СПОРЕД DSM_V)
1. Нарушение в храненето(например: очевидна липса на интерес към хранене или храна, избягване на базата на сетивните характеристики на храна, загриженост за отрицателните последици от храненето), изразяващи се в едно или повече от следните:
l Значителна загуба на тегло(или неспособност да се постигне очаквано увеличаване на теглото или забавяне на растежа при децата.)
l Значителна хранителна недостатъчност
l Зависимост от ентерално хранене или орални хранителни добавки
l Намеса в психосоциалното функциониране
2. Безпокойството не е по-добре обяснено от липсата на налична храна или свързаната с нея културно-санкционирана практика.
3. Нарушенията на храненето не се случват изключително по време на анорексия или булимия невроза и няма данни за смущения в начина, по който теглото или формата на тялото се преживяват.(образа на тялото)
4. Нарушението на храненето не се дължи на едновременно медицинско състояние или не е по-добре обяснено от друго психическо разстройство. Когато нарушението на храненето възниква в контекста на друго състояние или разстройство, тежестта на хранителните смущения надвишава тази, която е рутинно свързана със състоянието или разстройството и изисква допълнително клинично внимание.
Коментари
Публикуване на коментар