НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ХРАНА ИЛИ ТЕГЛО....

НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ХРАНА ИЛИ ТЕГЛО....

     На всякъде може да прочетем:“Разстройствата на храненето не са свързани само с храна или тегло...., а с контрол...".  Да. Често това е така, желанието за контрол е много обичайно, но това е много опростено обяснение. Причините за разстройството са толкова индивидуални, колкото и самите страдащи, така че това е рискована територия, в която преобладават множество  причини.....

НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ХРАНА ИЛИ ТЕГЛО.....

   Става въпрос за несигурност в света. Става въпрос, че не можеш да вярваш на никого, дори на самия себе си. Хранителното разстройство става „надеждното“.

  Става въпрос за чувствата, които не можеш да изказваш-вербално, които не могат да бъдат изразени чрез думи, за това се опитваш да ги изкажеш чрез тялото си.  

 Става въпрос за екстремно и интензивно чувство за неадекватност.„Не достатъчно тънка/слаба“, често означава, да признаеш , че се чувстваш недостатъчна. Точка.   

 Става въпрос, че нищо няма смисъл. Нищо не е просто. Хранителното разстройство ти дава усещане за спокойствие.....фалшиво чувство на сигурност, от която толкова се нуждаеш. Проблеми, които изглеждат прекалено големи и сложни за справяне, чувства, които не са уместни за изразяване.....тялото ти е проблем и може да решиш проблема , като намалиш теглото си. 

  Става въпрос за необходимостта да се чувстваш обичан и утешен, но чувстваш, че си недостоен за истинска любов и комфорт.

 Става въпрос за мразенето на нуждите и желанията. За някои от вас "нуждата" ви кара да се чувствате  алчни и егоистични... Вярвате, че не заслужавате удовлетворяване на вашите нужди. Опитваш се да убедиш себе си, че нямаш "нужда" от нещо, като избягваш храната, една от най-големите ни първични нужди. 

 Става въпрос за ниско самочувствие. Нещо повече. Ти вярваш, че си лош човек и заслужаваш да бъдеш наказан. Гладуваш, прочистваш се, прекаляваш с прекомерно много упражнения, защото чувстваш, че трябва да умреш бавно и мъчително. Още по- страшно. Вярваш, че заслужаваш този нещастен начин на живот. 

  Става въпрос за изстощително безпокойство или депресия, с която се бориш да се справиш, за да може да се справиш с разстройството на храненето. 

  Става въпрос за парализиране от перфекционизъм. Във всеки смисъл на думата.  Много от вас имат очаквания, които са толкова високи, че непрекъснато се чувстват като неуспешни.  Вие сте „най-добрите“, трябва да бъдете най-добрите. Сравнявате се с всичко около вас и постоянно чувствате, че изоставате. 

 Става въпрос за тайна и мълчание. Всички тихо крещят за нещо.  Любов, помощ, бягство, прошка, подкрепа, комфорт. Използваш тялото си да комуникираш, вместо гласа си. 

  Става дума за страх. Страхуваш се да израснеш.     Страхуваш се от своето бъдеще, страхуваш се от твоето минало. Страхуваш се от провал, страхуваш се , че си недостатъчна, не перфектна, страхуваш се, че не си важна, видима, любима. Страхуваш се, че никога няма да намериш някой, който да те обича безусловни, а някои се страхуват, че ще се случи.Това са тези противоречия, които могат да направят живота толкова объркващ, страшен и труден за справяне.

  Става въпрос за задържането на нещо, което ти дава самоличност. Страхуваш се, че без разстройството на храненето си ти си нищо. По някакъв странен начин ти мислиш, че то те прави силна. Всъщност "ЕД" маскира твоя страх. 

Става въпрос за самотата. Като, че ли не се вписваш и не принадлежиш никъде. Как никой не те разбира.  Няма значение, колко приятели или семейство има около теб, това е самота, празнота, която според теб не може да бъде запълнена. 

 Става въпрос за пасивност. Казваш “да“, когато искаш да кажеш “НЕ“. Тялото ти отразява как се чувстваш за себе си, навътре. Това , което изцежда твоя дух, изцежда твоето тяло. 

 Става въпрос за толкова силна емоционална болка....

 Всяка личност е различна и уникална. Това е само списък на някои от най-честите причини, които споделям  от опита си с работа с хора попаднали в хранителната матрица.

 Моля, знайте, че терапията и възстановяването отнема време, продължително, за всеки времето за възстановяване е различно. 

За близките на страдащите бих казала: Не казвайте „Яж“, а попитайте  близкия страдащ човек какво вярва, че стои зад проблема.  Не приемайте: “Аз съм просто дебела“, като валиден отговор, защото това НИКОГА НЕ Е ОТГОВОРЪТ.

 Нека помогнем  на страдащите да спрат тишината. Да започнат да говорят за проблема си  на по-дълбоко ниво.
Една от най-важните стъпки към възстановяването е това, което позволява да изследваш и изразяваш собствената си лична история. Трябва да разбереш за какво разстройството на храненето ти служи и да имаш надежда за истинско възстановяване. Пълното възстановяване на твоето хранително разстройство е на 100% възможно!

Страхът има само толкова сила , колкото пространство му дадеш!                               

                                     Даниела Червенакова, психолог