„МОЯТ ДЕН" ПО ПЪТЯ КЪМ ЖИВОТА

         

                  Това е Мая, и това е  нейната война, и нейната анорексия, превърнала се в булимия – трансформирала се след време отново в анорексия. Мая – преди и след. “Мая – Сега“, както с усмивка обича да казва.
Когато искаш да „бъдеш“, а не смееш. Когато мисълта за това коя си те „блокира“, когато виждаш себе си друга, изкривена. Тогава, когато гледаш и виждаш – дебела, грозна, смешна карикатура в себе си, и си мислиш, и се чувстваш така! А красивата, симетричната, фината, грациозната, която жадуваш да бъдеш, в която искаш да се превърнеш – твоята най-голяма мечта.
 И, никой не те разбира! Никой! Всъщност – разбират  те „Ани“ и „Ния“, които ти помагат. Помагат, но  да умреш………
Да, това си ти, героинята на новото време! На болното време! На света, в който живеем в миниатюра. На света на “видях”, не на “преживях”! В света на изкуственото поведение и изкривената селфконцепция.
Поредният ден. Поредният твой ден! Ден, в който даваш – респективно, получаваш живот.
Реалността! Тук и сега! Реалността на Мая:
Коя си ти и кой знае за теб? Как се чувстваш? Вижда ли някой навътре – в душата ти, в сърцето ти. Никой и нищо. Дори самата ти не осъзнаваш какво правиш със себе си, къде отиваш. В безтегловното. Надолу, надолу, самозадушавайки себе си. Изтезавайки близките си! “Изморена съм и то много, от всичко и всички, от живота, от живеенето, от тялото си! Мразя го – и него и себе си презирах! Как паднах толкова долу? Кога се случи? Защо на мен! Другите, ах тези други, мразя ги!…. живеят, смеят се, весели, щастливи…, а аз – къде съм… изгубена, не някъде на непознато място, а в най-познатото, в болезнетото, в мислите си, в мислите за тялото си. Не мога да докосвам себе си, не мога да се погледна, “гнус“ ме е от това, което виждам и пипам. А толкова искам, искам да съм красива? Как да се случи това? Да харесам жената в себе си? Как да се докажа на света. При всяка трудност, при всеки страх, картината е една: Мисъл за храна, отвращение, …, тъпчене, треперене, …, тоалетна. Живот … кантар и огледало …  Понякога това си мисля, ще ме открия мъртва, там в тоалетната. Толкова смешно звучи, а толкова страшно се преживява!!!!Няма по-голям от човека, няма и по малък от него … жалък и велик …‘‘
„… но аз успях, сега, след дълги години терапия – аз живея, горя, доказвам на себе си че съм силна, по-силна от себе си дори! Аз излязох от Ада. Спечелих в битката срещи анорексията, срещу сестричката й булимия, и спечелих! Ако някой ме попита „До кога ли?“ Дотогава, докогато аз вярвам в това, което съм. До днес! А днес е всеки един последващ ден!“
Така Мая живее сега! Мисли за днес! Днес се преражда отново и отново! Силна! Вярваща в себе си! Доверяваща се на себе си. Обичаща, обичана! Обичаща и приемаща Тялото си – придатък на Душата. Спокойна е, защото знае че може, че има достатъчно  сила да постигне всичко, колкото и да  е трудно. И си благодари за това!
Всеки е силен толкова, колкото иска! Силна си и ти, и той, и всеки … ! Всеки може!
Всичко в твоя свят си ти и твоите мисли за теб самия!
Благодаря ти Мая! Благодаря ти, че ми позволи да публикувам част от твоето писмо, с добра мисъл към другите!
Благодаря ти, че повярва в мен, а днес си силно вярваща в себе си!
Бъди все така смела! Бъди щастлива!

*Съобразно етичните принципи името на момичето – попаднало в матрицата на храната, е сменено.

ДАНИЕЛА ЧЕРВЕНАКОВА, ПСИХОЛОГ