"НЕ-ЗАВИСИМОСТ"......ДА ПРЕРЕЖИШ "ПЪПНАТА ВРЪВ"

 

 

    

 

 

 

 

 

 

 

 

            Чувстваш се дебната..., следена...., дали..., кога...., колко ...., какво..... ядеш. Гневът ти нараства.... Близките  отнасят сякаш проблема на повърхността- до храната , до външността, до видимото. А не виждат вътрешността- раненото ти сърце, жадуващо за топлота, ласка, обич. Не знаят за твоите чувства, за твоите преживявания, за твоите страхове, за това дали и как искаш да живееш. За нуждата........

Потънали в тъга, жадуващи за любов и близост страдащите от  ХР очакват да бъдат забелязани, спасени.
 “Моето ранимо Аз, иска да живее, да се смее, да обича, да бъде обичано. Да стане: “Не-наранимо Аз‘‘, не-наранимо от другите, не-наранимо от мен самата.

 

Конкретните причини за АН все още не са известни.  Когнитивни, личностни, фактори от средата допринасят за това разстройство.

Една интересна характеристика на АН , е че много от засегнатите следят действителното си тегло, докато булимиците са ужасени от перспективата да се качат на кантара.
 Характерно за анорексиците е, че те обикновено са перфекционисти и са с обсесивно-компулсивни склонности. Стремят се към постижения и произлизат от успели семейства.
Липсата на храна(може би силно рестриктивна диета) може да се разглежда като начин за спечелване на контрол над живота им и постигане на чувството на независимост.
Неудовлетворението от тялото е ключов фактор при АН и БН. Анорексичните жени са по-загрижени за външния си вид и са абсолютно неудовлетворени от телесните си форми до степен на патология. С други думи те ще продължат да гладуват дори, когато теглото им е "опасно ниско “само, за да отслабнат още малко и да изглеждат още по-слаби.

При всяко разстройство на храненето вероятността за рецидив е висока , независимо колко успешно е лечението .

Важен симптом, общ за булимиците и анорексиците, е неудовлетворението от тялото, което може да води до анорексия или булемия. Жените с разстройства на храненето не разглеждат реалистично тялото си.  Ключовата разлика е, че жените с булимия имат по-точно възприятие за себе си от анорексичните и е по-вероятно да разкрият анормалните си хранителни поведения.

Жадуващи да бъдат научени как да живеят, как да приемат себе си, да вярват в това, което са. ...Говорещи и извисяващи духовното, пред материалното, а толкова гладни за любов, за душевност, за живот......Перфекционизъм –разрушаващ и разбиващ всичко.......

Искащи да могат, да се смеят, да са забелязани, да са важни, не за другите, за себе си, за живота си. Искащи , но страхуващи се, не знаещи как.

"Искам да искам , но не знам как?"

"Искам да бъда, но по какъв начин?"

"Искам да живея, но как да се науча и тези мисли, мисли, лоши мисли , не знам как да ги прогоня?"

 В терапевтичния процес учим личността как да използва сърцето и душата си. Учим се как да се чувстваме, да споделяме мисли, да съпреживяваме емоции, да се смеем , да общуваме. Как да откриваме основните убеждения, които имаме за себе си, за другите, за света. Учим се как да променяме и модифицираме тези убеждения, учим се да бъдем родители на себе си, да следваме своя път и да задоволяваме потребностите си по здрав начин. Учим се на идентичност, на "Аз-движение"..........Учим се да заявяваме потребностите си, да отстояваме личността си. Учим се, че всъщност "аз не се нуждая от емоционална връзка с целия свят и нямам нужда да бъдат одобрена от всеки", учим се да" отпускаме тялото си, емоциите, които таим в това тяло............, учим се на подчинение.............на нуждата си, нужда от живот........

ХР възникват в момент на трудност , когато животът изглежда извън контрол. Начин за справяне със стрес, с вътрешни конфликти, с житейски проблеми, с непосилно емоционално състояние.