„ЛЪЖИЧКАТА- СПОДЕЛЕНА, ПРЕЖИВЯНА ЕМОЦИЯ“!

               

“Как е възможно всички да обръщат внимание  предимно на начина ти на хранене, сякаш това е по-важно от теб?!!
А, ти -се чувстваш може би по-скоро: … ядосана..,наранена…,пренебрегната………… – Другите приемат “съществуването ти”  едва ли не единствено свързано с яденето и  храната.”
Да, храната е много важна! Толкова важна, че всички помним: „Една лъжичка за мама, една лъжичка за тате, една лъжичка за баба….“ , „Който не яде, няма да порасне голям.“, „Изяж си всичкото, че иначе торбалан ще дойде да те вземе…“
А, лъжичката: споделена, преживяна емоция? Нея кой ти я даде?!
Защо никой не разбира за какво всъщност става въпрос:  За ТЕБ, за твоите Чувства, за твоите Преживявания и Страхове, за това, че си Самотна, Нещастна, Жадна заТоплина, Любов, Истинска Емоция и Живот! За това, че очите ти са Празни, Студени, Тъжни……….
– Погледни ме! Kажи  ми какво виждаш в моите очи? Откриваш ли Себе си там? Би ли ми се доверила?
Но, ти трябва да изглеждаш перфектна, силна и неуязвима! И го постигаш: без думи, защото получаваш „безценната помощ“ на  анорексията и булимията, разкриващи какво всъщност искаш, от какво имаш нужда……
Ти си перфектната и компетентната! Доказателство за това е, че ти успяваш да контролираш както храната, така и тялото си, нали така?! Но колко интересно – всъщност, ти си жертвата в собствения си капан! Мислейки, че контролираш храната, храната контролира теб – поведението ти, мислите ти, живота ти, количеството въздух, който дишаш. И така, попадаш в затрова, който сама си изгради!
Ти си интелигентна и амбициозна! Отговорна, идеална, поставяща високи цели! Трябва да успяваш- и затова е важно как изглеждаш! Това е важно – Какъв си, а не- Кой си!!! Това е важно, а не чувствата…
Да, но всички ние – хората, с раждането си получаваме най-големия дар – Чувствата! Да, и тези чувства все по-често напомнят за себе си. И започват да измъчват и Тялото ти, и Душата ти.
Затова и в работата с хранителни разстройства, по време на сесиите на това се учим – да опознаваме себе си, да съпреживяваме емоцията и да общуваме. Да влагаме страст в нещата, които правим. Смеем се, плачем, ядосваме се, тъжим, радваме се. Учим се да чувстваме, да се отпускаме, да се отваряме за другия и да общуваме с него, най-вече със сърцето си! Така- постепенно идва и усещането, че няма храна, която да уталожи емоционалния ни глад, жажда или да изрази чувствата ни вместо нас!
Споделената емоция с другия и изживяването  и , ни правят здрави, и – наистина:  Щастливи и Успешни. Чувства и емоции, мисъл…поведение…
Хранителните разстройства са начин за справяне със стрес, с вътрешни конфликти, с  кризи на съзряването, с житейски проблеми – съпроводени с непосилно емоционално страдание. Външна поведенческа изява са на дълбок психологически проблем, чието решение е необходимо и стои в основата на оздравяването. Така ХР се явяват основен опит за справяне и оцеляване.  При засегнатите се откриват много свръхценни и натрапливи идеи и различни поведения -за контрол на теглото. Налице е обърканост, тревожност, ниско самочувствие, които се облекчават чрез насочване навън. Безпокойството се трансформира в безпокойство за тялото и храненето. Контролът върху храненето носи усещане за компетентност, увереност и повишава самочувствието.  С течение на времето това става единствения начин за намаляване на вътрешния психологичен дискомфорт и за повишаване на личностната самооценка. Хранителното разстройство се превръща в защитна функция на личността ти, и сигурно убежище от болезнените проблеми на реалния ти живот.
Всъщност, това е вик за помощ на истинската личност, която е крехка безсилна и ранима.
А, ти се нуждаеш от толкова малко: от обич, внимание и подкрепа- за преодоляване на проблеми, далеч отвъд  тялото ти, и начина ти на хранене!
Характерно за страдащите от хранителни разстройства е също, че не успяват в изграждането на способността да дават и да вземат, респективно да обичат и да бъдат обичани. При БН в основата са неудовлетворени орални потребности, периодично удовлетворяващи се чрез храненето. При АН сърцевидният конфликт е между чувството за безсилие, и стремежът за неговата компенсация, чрез перфектност, както и отказ от сексуалността, чрез отричане или изтласкване. В детството си страдащите от ХР са емоционално недохранени.
При лечението на ХР чрез когнитивно-поведенческа психотерапия, обект са когнитивните схеми или структури – играещи основна роля в поддържането на ХР. Целта е клиентът да бъде обучен и да усвои нови умения за контрол на собственото си поведение.
По време на цялата психотерапия е важно клиентите да бъдат стимулирани и подкрепяни в експресията на чувствата и комуникацията, в представянето на алтернативни представи за себе си и действителността, за провал и успех!
  Мисля, че дойде време е да кажеш:”ЗДРАВЕЙ”, НА СВЕТА!!!
                                                                                               Даниела Червенакова, психолог