РАЗСТРОЙСТВА НА ХРАНЕНЕТО

 

Разстройства на храненето се наричат психологически нарушения на поведението на хранене, изразяващи се: било то в стремеж да се ограничава и контролира храненето, водещ понякога до частичен или пълен отказ да се приема храна (анорексия)- или в повтарящи се епизоди на неконтролируемо/прекомерно хранене, последвани от чувство за вина, принудително повръщане, приемане на разхлабителни и др. (булимия). Общо и за двете състояния е непреодолимата “обсебеност” с храненето и теглото, както и нереалистичната представа за собственото тяло. И двете разстройства са много по-често срещани при жените, отколкото при мъжете.
Освен анорекия и булимия, хранителни разстройства са и компулсивното преяждане (зависимост към храната) и тъпчене/преяждане, при които се поемат огромни количества храна за кратко време- без тя да бъде изхвърлена.
Признаци на ХР:
/анореския; булимия/

1. Рязка загуба на тегло за сравнително кратък период от време.
2. Навлича широки дрехи за да скрие формата на тялото си или загубата на тегло.
3. Обсебен/а е от мисли за теглото си и се оплаква от проблеми с теглото (дори да е в нормата или да е слаб/а).
4. Обсебен/а е от мисли за калориите и мазнините в храните.
5. Обсебен/а е от занимания със спортни упражнения.
6. Често ходи до тоалетната, непосредствено след приемане на храна (понякога придружено от продължително пускане на водата, за да се заглуши звука от повръщане).
7. Видимо ограничава храната и се подлага на глад.
8. Видимо преяжда и/или принудително повръща.
9. Употребява (или тайно употребява) хапчета за отслабване, разхлабителни, сироп от ипекакуана (може да причини незабавна смърт!) или клизма.
10. Изолация. Страхува се да яде с други хора около себе си.
11. Има необичайни ритуали на хранене – напр. разбутва храната, така че да изглежда наядена; нарязва храната на мънички парченца, внимава вилицата да не докосва устните (остъргва храната със зъби от вилицата или лъжицата); дъвче храната и след това я изплюва, без да преглъща; изпуска храната в кърпичка на скута си за да я изхвърли по-късно и др.
12. Крие храната на странни места (килери, шкафове, куфари, под леглото) за да не я изяде (анорекся) или за да я изяде по-късно (булимия).
13. Пуска неизядената храна в тоалетната.
14. Режимът на хранене е нередовен или потаен.
15. Държи си “дневник на храната” или списъци, включващи храна и/или поведение (напр. принудително повръщане, ограничаване, изразходвани калории, упражнения и т.н.)
16. Мисли предимно за храна, тегло и готвене.
17. Посещава уебсайтове, които промотират нездравословни начини за намаляване на тегло.
18. Чете книги посветени на намаляване на теглото и хранителни разстройства.
19. След консумация на храна говори за това като за поражение.
20. Загуба на коса. Кожата изглежда бледа или “сива”.
21. Има световъртеж и/или главоболие.
22. Често изпитва сухота в гърлото или има подути жлези.
23. Ниско самочувствие. Чувства се безполезен/на. Често се подценява и упреква; оплаква се от това, че е “твърде глупав/а” или “твърде дебел/а” и че нямат значение за никого. Има необбходимост от приемане и одобрение от другите.
24. Често се оплаква, че му/й е студено.
25. Ниско кръвно налягане.
26. Загуба на менструалния цикъл.
27. Запек или слабо задържане.
28. Посинели или мазолести стави на пръстите; кръвоизливи в очите или зачервени очи; леки синини под очите и на бузите.
29. Перфекционистки характер.
30. Загуба на сексуално желание или промискуитетни връзки.
31. Рязка смяна на настроения. Депресия. Умора.
32. Безсъние. Нередовен сън.

Разлики между разстройсвана на ханенето

/анореския; булимия/

   Анорексия нервоза                      

                                                 Диагностични критерии

1. Съзнателна загуба на тегло, до 85% от очакваното тегло за възрастта и височината. Индекс на телесната маса под 17.5 (или под 16% при вече развито за­боляване).
2. Силен страх от напълняване, дори и при поднормено тегло.
3. Проблеми с възприемането на тялото – неговото тегло и форма. Са­мо­оцен­ката на болния се влияе от начина, по който се възприема тялото. От­ри­ча­не на проблема.
4. Аменорея (липса на менструация) при момичета, на които вече им е до­шла менструацията. Липса на най-малко три последователни менструални ци­къ­ла.

Анорексия нервоза се дели на два типа:

• Ограничаващ тип – болният не преяжда и не се “прочиства” редовно (не пред­извиква повръщане, не злоупотребява с лаксативи, диуретици и други).
• Булимарексия (“прочистващ” тип) – болният редовно преяжда или се “прочиства” (предизвиква повръщане или злоупотребява с лаксативи, диу­ре­ти­ци, и други).

За разлика от булимията при булимарексията няма преяждане, както и няма редовен цикъл преяждане-повръщане.
За сравнение – при анорескията „преяждане” може да е всичко над ка­ло­ри­ите, които е определила за деня или за съответното ядене (над 200, над 300, над 1000…). При булимичното „преяждане” калориите са обикновено няколко пъти над онова, което е нормално да се изяде на едно ядене (вариациите са в рамките на 2000 – 10 000 и над калории за едно „преяждане”).

                                                                      Булимия нервоза
                                   Диагностични критерии

1. Често преяждане. За преяждане в този случай говорим, ако са налице две неща (и двете): – изяждане в определен период (например в продължение на два часа) на ко­личество храна, което е повече от това, което повечето хора биха изяли за съ­щия период от време и при същите обстоятелства; – чувство на загуба на контрол върху яденето по време на булимичния епи­зод (чувство, че не може да спре да яде и не може да контролира какво и колко яде).
2. Повтарящо се компенсаторно поведение, за да се предпази от на­пъл­ня­ване: самопредизвикано повръщане; злоупотреба с лаксативи, диуретици и дру­ги; гладуване; продължителни физически упражнения.
3. И преяждането, и компенсаторното поведение се случват най-малко два пъти седмично в продължение на 3 месеца.
4. Самооценката е повлияна от теглото и формата на тялото.
5. Тези признаци не се появяват при наличие на признаци на Анорексия нер­во­за.

Има два типа Булимия нервоза:

• “Прочистващ” тип – болният често използва самопредизвикано по­връ­ща­не, лаксативи, диуретици и други.
• “Непрочистващ” тип – болният компенсира като гладува или прави уси­ле­ни физически упражнения, но не използва редовно “прочистване”.

Само повръщането не е критерий за Булимия нервоза. Характерното за Бу­ли­мия нервоза е цикълът от преяждане и компенсаторно поведение