"Оздравяла ли съм напълно?”…„Ще се справя ли сама?”…
„Ще се завърне ли болестта”?…
В последно време в капана на храната попадат все повече и повече съдби…
Как така храната матрицира съзнанието и води до зависимост?…
Защо заболелите са деца на „добри семейства”?…
Какви са критериите, по които определяме кой е излекуван и кой не? И наистина ли има напълно излекувани?…
Когато има случай, при който пациентът не иска да оздравее, или когато е станало прекалено късно и пациентът се появява в живота ни…, или когато да бъде болен за някой се превръща в смисъл на живота…тогава, когато си изправен на ръба и изследваш много внимателно собствената си съвест…Какво се прави тогава?… Може ли да заставим някой да оздравее насила?…Как?…По какъв начин?…Или трябва да приемем неговия избор…Трябва ли да се откажем? И да се откажем от кое? От болестта или от личността?…
Аз знам колко е трудно за един хранително зависим човек да изтрие болните си мисли, да пребори болното си поведение, да забрави болното си Аз!… Да се откъсне от кошмарното си минало. Да води нормален живот, без да бъде скован от страхове, да се движи самоуверено, преживявайки собствения си живот.
Да не се смята за болен, докато близките го третират като такъв.
Да се чувства нормално, да е спокоен, да е сигурен в нещата, които прави, да се чувства добре с хората около себе си. И същевременно да бъде винаги нащрек, да е в очакване, да се бори…. Защото, защото зависимостта дебне и във всеки удобен момент, е готова да го завладее отново. Особено когато се чувства слаб!
„ Да мислиш, че не ставаш за нищо или пък, че си никой, че на света има толкова много други “ПО- от теб”?
Много е литературата изписана по темата, много са теориите, хипотезите, школите и авторите пишещи за тoзи вид дрога…………много бързо и тихомълком се разпространява и този вид зависимост. Много различна е и всяка една битка…. И ако работиш със зависимостта по един и същи начин, по шаблон, то със сигурност някъде бъркаш, работата е комплексна и същевременно строго индивидуална.
Теорията казва, че всеки човек може да оздравее стига да намери точната мотивация.
Кои са критериите, с които може да разделим болното от здравото? Способни ли са тези момичета да преживяват сами? Да устроят живота си без намесата на терапевт. Кой е верният критерий за една здрава личност? И заместването на една зависимост с друга-това терапия ли е?
За някого тези въпроси могат да звучат наивно, а други биха дали противоречиви отговори. Полемиката може да бъде дълга и безплодна.
Това, което аз научих е, че ефективността на един човек се определя от това, как реагира на стрес и трудности, как и до колко успява да съхрани себе си(а също и околните), без да рухва, да се отчайва, или да търси бягство в болестта.
Ценността ни се състои в това, че сме единствени и неповторими и в това да се научим да разобличаваме слабостта на мислите си!
Това, което аз знам, е че силата и увереността идват само и единствено от вътре, от сърцето и душата…
Днес знам и вярвам, че съвременните заболявания, таканаречени „разстройства на храненето”, не са нищо друго освен един процес, все още не завършен, но изключително важен-процесът на търсенето на собствената същност!
Вярвам, че имаш куража да заемеш една решителна позиция в живота- да ОБИЧАШ СЕБЕ СИ!
Вярвам, че появата на зависимостта е урок по живеене и свобода- НЕЗАВИСМИМОСТ!
С обич и уважение пред всички учещи се да вярват и обичат себе си и живота си!
С уважение към силата, вярата и устойчивостта на близките на страдащите.
С благодарност и пожелания за много успехи на колегите, избрали пътя на подкрепата и помощта……
Даниела Червенакова, психолог
Коментари
Публикуване на коментар