КОДОВА ЗАВИСИМОСТ КАТО СИНДРОМ НА ЗАГУБА НА ЛИЧНОСТТА

 

"КОДОВА ЗАВИСИМОСТ" КАТО СИНДРОМ НА ЗАГУБА НА ЛИЧНОСТТА

 

 

 

 

Причини за взаимозависимост при възрастни

Според съпрузите Winehold, зависимостта може да се формира в ранна детска възраст, поради неуспешното завършване на един или няколко важни процеса на развитие в периода между раждането и тригодишна възраст. Две от най-значимите причини включват: установяване на силна превързаност между майката и детето и психологическо отделяне на детето от родителите им.

Ако през първата година от живота процесът на създаване на привързаност е успешен, тогава децата се чувстват достатъчно сигурни, за да започнат да изследват света около тях. След това на възраст от две до три години , децата се учат да разчитат на вътрешната си сила, а не да очакват, че другите ще управляват живота им, те ще бъдат отделени от родителите си, и ще завършат напълно “психологическото си раждане.” Такива хора, които вече са възрастни, имат вътрешно убеждение в своята уникалност и схващането, че са ценни и достатъчни за сближаване с други хора и не се страхуват да “загубят себе си” в близки отношения. Те също така са обидени, че са в състояние ефективно да посрещат своите нужди и да се грижат за себе си, открито да поискат помощ от другите, когато имат нужда от тях. И накрая, те могат да поддържат положително самочувствие, дори когато другите ги критикуват. Можем да кажем, че през първите години от живота на децата се създава усещане за тяхното “Аз”, което им позволява да отговарят за своите действия и поведение, да съчувстват, да си взаимодействат, да контролират агресията, да реагират правилно на другите, да изразяват чувстават си с думи, да се справят със страховете и безпокойството, да установяват близки отношения.

Провалът на тези жизненоважни процеси на развитие допринася за факта, че хората могат напълно да загубят способносттанси за автономия и интимност.  Вместо да се ръководят от ясно изразено чувство за “вътрешното си аз”, такива хора водят ограничен живот, изпълнен със страхове, обсесивни състояния, различни водове зависимости и взаимозависими взаимоотношения.

Характерна черта на такава връзка е, че и двамата партньори не могат да се чувстат и действат независимо един от друг, да обръщат внимамние на себе си и на личното си развитие. Създавайки симбиотична връзка, подобна на тази, която са имали с майките си, за да завършат процеса на развтие, който не е напълно завършен в ранна детска възраст, след като са загубили собствената си идентичност, те се придържат един към друг като “слепени”, не виждайки и не разпознавайки границите на другите.

Важно е да се отбележи, че “другият”(партньорът) винаги е в центъра на вниманието на зависимостта, а не на самия човек и на вътрешния му свят, с неговите нужди, очаквания и стремежи. Всеки се надява, че другият ще му даде нещо, което не е имал в ранното си детство: интимност и силна обич. Когато това не се случи партньорите, ще се обвиняват взаимно за своите проблеми и очакват, че другият партньор ще поеме отговорността за развитието на отношението в двойката, винаги ще се държи по такъв начин, че да насърчава тяхното сближаване и да отговаря на техните нужди за безусловна любов и приемане. Тъй като тази цел никога не се реализира и съответно не може да бъде изразена с думи, връзката в двойката не се развива и не става наистина близка.

Завършвайки този преглед, нека се спрем на това, което всеки родител може да направи за любимите си деца, така че най-важните процеси на развитие да приключат навреме, допринасяйки за формирането на психологическа независимост:

l Отговарят на нуждите на децата в грижата, защитата и емоционалната нагласа, за да бъдат тсно превързани от тях.

l Помагат на децата си да регулират емоциите си, когато станат неуправляеми.

l Приемат децата си такива каквито са, а не каквито искат да са.

l Да им позволят напълно да изразят емоциите си, както и да разпознаят и да отговорят на нуждите на децата си в близък визуален, слухов и тактилен контакт.

l Да подкрепят и насърчават децата да проучват разумно света около тях, като им казват “да” двапъти по- често от “не”.

l Да създават среда съобразена с децата, така че децата да могат да изследват света без риск.

l Насърчаване на изразяването на независими мисли, чувства и действия, които са подходящи за възрастта да детето/децат.

l Показване на разбиране, подкрепа и грижа, когато децата се нуждаят.

l Създаване на модел на ефективна психологическа независимост, ефективно изразяване на собствените чувства, остановяване на разулми ограничения.

 

За да се определи наличието на травма на развитието, която играе ключова роля при формиране на взаимозависимости, може да погледнете следния тест:

 

Инструкция: На свободното място пред всяко изречение въведете числото, което определя степента, до която това твърдениесъответства на вашите истински позиции.

 

1-Никога

2-Понякога

3-Често

4-Почти винаги

 

––––Имам проблем с чувството, че съм близо до хората, за които ми “пука”.

––––Имам чувството, че други хора са по-отговорни за живота ми, отколкото аз.

––––Съпротивлявам се на всичко ново.

––––Не мога да предотвратя натрупването на тегло.

––––Лесно губя интерес към това, което правя.

––––Имам трудности с приемането на помоща на други хора, дори когато тази помощ много ми трябва.

––––Работя най- добре когато не ме притискат.

––––Не мога да призная грешките си.

–––Склонен съм да забравя или да не изпълнявам споразоменията, до които стигам.

––––Не знам как ефективно да харча време и пари.

–––Използвам изнудване и манипулация за разрешаване на комфликти.

––––Чувствам лично отношение, когато някой спори с мен или ми се кара.

––––Трудно приемам и правя комплименти.

––––Страдам, когато се чувствам разочарован от себе си или от другите.

–––––Склонен съм да прехвърлям причината на проблем върху други.

–––Чувствам голяма празнота в себе си.

––––Имам трудности с положителните мисли за бъдещето.

–––Склонен съм да злоупотребявам с храни и алкохол, когато съм загрижен.

––––Чувствам се празен и самотен.

––––Сконен съм да се съмнявам в мотивите на другите.

––––Чувствам липса на любов към себе си от другите.

––––Имам затруднения, когато трябва да определя какво искам или от от какво имам нужда.

–––Когато вляза в конфликт другият винаги ме побеждава.

–––Склонен съм да реагирам твърде буйно към определени хора и/ или ситуации, които ме дразнят.

––––Чувствам се сякаш се люшкам в лодка на емоционални вълни.

––––Не мога да се спирам на каквато и да е духовна дейност, която е започнала.

––––Бях физически и емоционално отхвърлен от хора, които изиграха важна роля в живота ми.

–––Не мога да се понцентрирам върху това, което правя.

–––Не мога да изпитам близостта, която искам в отношенията си.

–––Имам трудности със заспиването и не спя добре.

–––Склонен съм да бъда изключително вниматетел към определени хора или ситуации.

––––Избягвам места или ситуации, които ми напомнят за миналия ми опит.

––––Често сънувам лоши случки от миналото.

––––Мисля, че мислите ми живеят собствен живот.

––––Едва ли мога да се съсредоточа върху това, което другите казват.

––––Склонен съм да избягвам ситуации и хора, които могат да ми причинят проблеми.

––––Откривам големи бели петна в спомените си за детството.

––––Трудно ми е да разбера какво чувствам в себе си.

 

Инструкция: Съберете колоната с числата, за да получите резултата и въведете полученото число на свободното място в ред “общ резултат”.

 

––––Общ резултат.

40-82

Наличие на някои признаци на увреждане на развитието( взаимозависимост)

83-120

Наличието на среден брой признаци на увреждане на развитието(взаимозависимост)

 

121-160

Има голям брой признаци на увреждане на развитието(взаимозависимсот)

 

Обърнете специално внимание на съдържанието на елементите, до които псотавяте цифрите “3” и “4”. По-скоро тези елементи могат да послужат като индикация за потенциални травми в развитието.