КАК ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ С ВСЯКА ТЕЖЕСТ

КАК ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ С ВСЯКА ТЕЖЕСТ

 

Всички добри неща започват с любов към себе си...

 Да обичаш себе си, за предпочитане-силно, и особено да обичаш и недостатъците си...

Но как да се примирим с това, което не ни харесва?...

 Как да спрем да се оценяваме в цифри?...

 

 

 

 

Почти всяко момиче поне веднъж си е мислило, че би било добре да има чип нос, по-дебели устни, по-тънка талия, по-слаби крака.... И тогава, разбира се, може да приеме себе си и да почувства истинско щастие. ....

Но щастието е сложно и субективно нещо и най-важното е, че често е неразбираемо за това, от какво зависи. Ние постоянно искаме да дигитализираме и разбираме това чувство, защото сме свикнали да мислим в цифри. Всичко мерим в цифри: ние сме номер "еди-кой си" в  клас, личната ни карта е номер "еди-кой си", дори интелигентността се мери в цифри. И всеки, който е увлечен по здравословния начин на живот, може да определи броя на калориите на порция сладолед и да знае броя на кляканията или стъпалата, които ще помогнат да се оттърве от този сладолед. Навикът да мислим количествено води до факта, че ние също разбираме себе си по-добре в дигитално измерение.  Така, че спокойно се примиряваме с факта, че всичко има някакъв вид универсално цифрово смятане. Сякаш има някакво универсално знание, което означава, че 75кг е много, а 45кг е добре.

 

Също така се съсредоточаваме върху числата, защото живеем все повече и повече в главата си, а не в тялото. Тя взема решения, оценява, контролира...

Обърнете внимание на тялото, фокусирайте се върху него, за да забележите вашите нужди и вашият дискомфорт... Oказва се това е много трудно!
В края на краищата, с всички сигнали на тялото ще трябва да направим нещо, а това може да противоречи на задачите- поставени от главата. Ето защо бързо се научаваме да контролираме тялото си, а понякога дори и да го пренебрегваме. Така е по-лесно, но такава “фрагментация” на главата и тялото води до това, че ние не живеем в контакт със себе си, а се ръководим повече от идеи, отколкото от нуждите и изискванията на организма. И така връзката между главата и тялото е прекъсната, остава само да се ръководи от външни познания за това какъв стандарт трябва да бъде изпълнен.

И тук започва капанът: ако нашето тяло не пасва на лъскавите стандарти, започваме да мислим, че не сме достойни за любов, интимност, приемане, реализация и много други. Дори хора, близки до съвременните стандарти за красота, могат да изпитат неудовлетвореност от собственото си тяло, което причинява болка и понякога депресия. Още по-голяма болка причинява неразбирането и неверието от страна на другите. Често на такива хора им се казва: “не си измисляй”, “не обръщай внимание”-такива изказвания на първо място, обезценяват преживяванията на страдащия и второ, те потапят човека в самота и неспособност да получи подкрепа в своя опит.

 

Как се случва така, че нивото на нашето щастие и емоционално благополучие зависят от формите, размерите и числата....

 Обществото: За нас е важно да изпитаме чувство на принадлежност към обществото, поне чрез определени стандарти за красота. Не сме далеч от онези времена, когато красотата изискваше невъображаеми жертви. Въпреки, че сега е полулярен здравословният начин на живот, експертите са съгласни, че идеалното тегло, което се популяризира от медиите, изобщо не е здравословно. И този идеал изисква супер усилия и огромна работа върху себе си, оставяйки почти никакво време за самия живот. Тялото сега е обект на обективиране. Сякаш обществото диктува формулата за нас: Променете тялото си и тогава ще постигнете любов, уважение, щастие и дори богатство. Междувременно, само много малък процент от хората се вписват в тези стандарти. Наистина ли останалите не могат да се считат за красиви? Малко вероятно е това да се схване по природа.

 

Психика: Следващата причина е пряко свързана с нашата психика. Нашето тяло е отражение на нашата умствена реалност. Понякога дори болестите стават просто инструмент, който помага да се адаптираме  към тази реалност.

 

Тялото помни всичко, а върху него, както и на карта, нашите преживявания и наранявания се отразяват във формата на “блокове” върху тялото и наднорменото тегло, като защита.

Занието, че тялото ни е ценно и може да бъде обичано, получаваме когато сме още деца. Преживяванията на тялото, като източник на любов, радост и удоволствие , идва от детството. То се оформя от начина, по който е било третирано, от начина , по който майката или първия възрастен се е отнасял към него. Тези моменти са заложени в нашата психика в най-ранния период, когато няма думи, само телесни усещания. Любовта към тялото се състои от докосватето на майката, удоволствието отразено в очите и, усмивката и, приемането на всички телесни проявления. В самото начало на живота майката е основният източник на знания за себе си. Така възприемана от природата, оцеляването зависи от нея. И чрез възприемането на себе си чрез друг човек се формира нашата представа за себе си.

Именно в този период могат да се появят първите проблеми.

Колко майката обича и приема себе си, колко обича и чувства подкрепа, зависи от това как ще гледа детето си.

Детството не е избор. Когато пораснем сами може да изберем как да се отнасяме към себе си, да обичаме себе си, или не , и как да си помогнем с това.

 

Контрол: Друга причина за нежелано внимание към тялото е необходимостта от контрол. Живеем в един бърз, променящ се свят и една от малкото области на живота, които успяваме да контролираме е храната. Въпреки това, такъв контрол понякога може да се превърне в мания, нова форма на зависимост.

 

Опитайте се да започнете с тези с прости практики по пътя към себелюбието:

За да усетите тялото си, всички физически практики са добри: йога, пилатес, масаж. Всичко, което ще върне телесното осъзнаване, ще помогне за телесни усещания.

Преместете фокуса върху силните си страни, погледнете се в огледалото, открийте онези части от тялото, които обичате, по-често им се възхищавайте.

По-често се грижете за тялото си, помислете за неговите нужди и изисквания, говорете с него, запитайте се дали е удобно за вас, създайте комфортни условия за себе си.

Опитайте се да се храните съзнателно, помислете как да подхраните тялото си.

Ако сте сколнни да сравнявате себе си с някого или да вдъхновявате образ на някого, помислете как е постижимо и как се вписва в живота ви. Намерете за себе си забележителност или изображение, което е най-близо до вас. Нека бъде, например, жена на почти вашата възраст и подобна конструкция.

Напишете кратка история за това какво се случва, когато станеш собственик на тялото на мечтите си. В отговор на този въпрос може би се крие причината за конфликт с външния вид.

Напишете писмо до тялото си. Нека това е история на вашата връзка, любов, отхвърляне, негодувание, гняв, борба и благодарност. Не забравяйте, от кого имате тези ръце или нос, защо се нуждаете от допълнително или недостатъчно тегло на тези места. Може би това ще помогне да погледнем тялото като съюзник, а не като враг. В крайна сметка това е вашият дом, в който трябва да живеете цял живот, така че е добре да бъде живот от едната страна на барикадата
 

 П.С.  В този свят няма хора като вас и това е вашата сила , не слабост!  Даниела Червенакова